Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е важна директива, която предприятията в Германия трябва да спазват. За ефективна борба с изпирането на пари, предприятията трябва да разбират ЗМИП и да се придържат към неговите изисквания. В тази статия ще разгледаме по-подробно ЗМИП и ще обсъдим последствията от неспазването му.
Най-важното накратко
- Целта на ЗМИП е да защити целостта на финансовата система и да ограничи престъпността
- ЗМИП се прилага за всички предприятия в Германия, които извършват финансови транзакции – независимо от размера или сектора на предприятието
- Предприятията, които нарушават Закона за мерките срещу изпирането на пари, са застрашени от високи глоби
Съдържание
Законът за мерките срещу изпирането на пари, обяснен накратко
ЗМИП е въведен с цел борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Той установява правила и процедури, които предприятията трябва да спазват, за да разпознават и докладват подозрителни дейности. Целта на ЗМИП е да защити целостта на финансовата система и да ограничи престъпността.
Освен това, ЗМИП дефинира изпирането на пари като процес, при който незаконни приходи се въвеждат в легалния финансов кръг. Той обхваща различни методи като прикриване на произхода на парите, смесване на законни и незаконни средства и използване на предприятия за изпиране на пари. ЗМИП е от голямо значение за всички предприятия в Германия, независимо от техния размер или сектор.
Кога е въведен ЗМИП в Германия?
Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е важна част от германската правна система и има дълга история. Той е въведен за първи път през 1993 г. и оттогава е актуализиран многократно, за да отговори на променящите се заплахи от изпиране на пари и финансиране на тероризма. ЗМИП се основава на международни стандарти и насоки, по-специално препоръките на Работната група за финансови действия (FATF), международна организация за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Каква е основата на Закона за мерките срещу изпирането на пари?
- 1-ва Директива на ЕС за борба с изпирането на пари от 1991 г.
- 2-ра Директива на ЕС за борба с изпирането на пари от 2001 г.
- 3-та Директива на ЕС за борба с изпирането на пари от 2005 г.
- 4-та Директива на ЕС за борба с изпирането на пари от 2015 г.
- 5-та Директива на ЕС за борба с изпирането на пари от 2018 г.
- 6-та Директива на ЕС за борба с изпирането на пари от 2018 г.
Какво се променя в Закона за мерките срещу изпирането на пари от 2020 г.? Какво е валидно през 2024 г.?
- Разширен обхват на приложение: Преработеният ЗМИП обхваща по-широк кръг от сделки и професионални групи. Това включва борси за криптовалути, къщи за изкуство и аукциони, както и доставчици на услуги за виртуални валути. Тези предприятия вече трябва да спазват същите разпоредби за борба с изпирането на пари като традиционните финансови институции.
- Затегнати задължения за надлежна проверка: Предприятията и финансовите институции трябва да извършват засилена надлежна проверка при идентифицирането на своите клиенти. Това означава, че те трябва да извършват задълбочена проверка на самоличността на клиентите (KYC), за да гарантират, че не извършват сделки с потенциално подозрителни лица. Това е особено важно при транзакции над 10 000 евро.
- Регистър на прозрачността: Германия въведе централен регистър на прозрачността. В този регистър се събира информация за действителните собственици на предприятия и тя се прави публично достъпна. Това има за цел да затрудни изпирането на пари, тъй като истинските собственици на предприятия вече не могат да действат скрито.
- Повишени наказания: Наказанията за нарушения на ЗМИП бяха драстично увеличени. Предприятия и физически лица, които нарушават разпоредбите, могат да бъдат подложени на значителни глоби. Тези глоби могат да достигнат милиони при сериозни нарушения, а в най-лошия случай може да бъде наложено дори лишаване от свобода.
Кой е засегнат от Закона за мерките срещу изпирането на пари? Задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари
Извлечение от закона и обяснение
ЗМИП се прилага за всички предприятия в Германия, независимо от техния размер или сектор. Той засяга много различни предприятия, които извършват финансови транзакции. Те са задължени да разработват и прилагат вътрешни политики и процедури за борба с изпирането на пари.
Засегнати от Закона за мерките срещу изпирането на пари са, наред с други, следните задължени лица. Списък на всички задължени лица можете да намерите в § 2, ал. 1 от ЗМИП.
- Нотариуси
- Кредитни институции
- Финансови институции
- Финансови предприятия
- определени застрахователни предприятия
- Адвокати
- Данъчни консултанти
- Брокери на недвижими имоти
- Търговци на стоки
Как помага Nect?
Изисквания на Закона за мерките срещу изпирането на пари към предприятията
ЗМИП играе важна роля в бизнес дейността, тъй като задължава предприятията да предприемат мерки за предотвратяване на изпирането на пари. Това включва идентифициране и проверка на клиенти, съхраняване на бизнес документи и докладване на подозрителни транзакции.
Задължените лица съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) в Германия трябва да изпълняват различни изисквания на практика, за да се борят ефективно с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Ето някои от най-важните изисквания:
- KYC (Познавай своя клиент) – Идентифициране и проверка на клиенти: Задължените лица трябва внимателно да проверяват и наблюдават самоличността на своите клиенти. Това включва събиране на идентификационни документи, проверка на имена спрямо санкционни списъци и идентифициране на действителния собственик.
- Докладване на подозрителни транзакции: Ако задължените лица имат подозрения, че дадена транзакция или бизнес отношение може да е свързана с изпиране на пари или финансиране на тероризъм, те са задължени да докладват това на компетентните органи. Доклади за подозрения могат да бъдат подавани чрез портала за докладване на Финансовото разузнаване (FIU).
- Оценка и управление на риска: Задължените лица трябва да извършват оценки на риска, за да идентифицират рисковете от изпиране на пари в своята бизнес среда. Въз основа на тази оценка те трябва да предприемат адекватни мерки за минимизиране на тези рискове.
- Съхраняване на записи: Задължените лица трябва да съхраняват бизнес документи и документи за транзакции за определен период от време, така че те да могат да бъдат преглеждани от властите при необходимост.
- Обучение и повишаване на осведомеността: Служителите на задължените лица трябва редовно да бъдат обучавани по въпросите на превенцията и разкриването на изпирането на пари, за да се гарантира, че разбират и спазват разпоредбите.
- Вътрешен контрол и програми за съответствие: Задължените лица трябва да прилагат вътрешен контрол и програми за съответствие, за да гарантират, че изпълняват законовите изисквания. Това включва назначаване на служител по борба с изпирането на пари и прилагане на вътрешни процедури за одит.
- Регистър на прозрачността: Веднага щом задължените лица работят с предприятия (юридически лица), трябва да се правят справки за бизнес партньора в регистъра на прозрачността относно действителния собственик.
Нарушение на ЗМИП – тези наказания заплашват при неспазване
Спазването на ЗМИП е от голямо значение, тъй като нарушенията на закона могат да имат сериозни последици. Предприятията, които нарушават ЗМИП, могат да бъдат глобени, а репутацията и доверието към тях да бъдат значително накърнени. Освен това, предприятия, които подпомагат изпирането на пари или финансирането на тероризма, могат да бъдат преследвани съгласно § 261 от Наказателния кодекс.
При нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) са възможни следните глоби:
При леки нарушения глобата е до 150 000 евро (съгласно § 56, ал. 1, изр. 2 от ЗМИП ).
Тежки, повтарящи се или системни нарушения могат да бъдат наказани с глоби до 1 милион евро (съгласно § 56, ал. 3 от ЗМИП ).
В случаите, когато става въпрос за задължени лица съгласно § 2, алинея 1, точки 1 до 3 и 6 до 9 от ЗМИП и те са юридически лица или обединения на лица, може да бъде наложена по-висока глоба. Въпреки това, глобата в такива случаи не може да надвишава следните суми:
- Пет милиона евро или
- 10 процента от общия оборот, който юридическото лице или обединението на лица е постигнало през финансовата година, предхождаща решението на органа
